Аз помня чуден миг : при мен
яви се моята мечта ,
като божествено видение ,
като самата красота .

В тъги и мъки безнадеждни ,
в тревоги шумни суети
звучеше ми гласа ти нежно ,
сънувах милите черти .

Бе време. Поривът  метежен
развя предишните мечти .
Забравих аз гласа ти нежен ,
сънувах милите черти .

Далеко , в мрачно заточение ,
безшумно влачех дял суров
без божество , без вдъхновение ,
без смях , без сълзи , без любов .

Душата трепна възродена :
яви се моята мечта ,
като божествено видение ,
като самата красота.

И бий сърцето в упоение ,
и среща то на своя зов
и божество , и вдъхновение ,
и смях , и сълзи , и любов.